На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава.
Носи дръзка полà от дантела,
под която бедрата ѝ светят.
Същността на живота приела,
всеки смъртен за грях ще подсети.
Разкопчава си третото копче
с най-небрежния жест на девица,
за да може без ръб да наточи ...