yotovava (Валентина Йотова)
2643 22361
Nov 27, 2017, 4:40 PM  

Ракия за Бога 

  Poetry » Other
828 10 25

 

На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
 

Седем-осем  квартални пияници
се въртяха навън като псета,
сякаш спали в порутена кланица – 
озверели от глад и несрета.
 

А пък звуците, уж приглушени,
се взривиха в душите заспали.
Чух съседа как страшно изстена,
сетне своята къща запали.
 

Друг се бесеше вън на перваза,
трети: – Аз съм предател! – крещеше.
Плъзна мръсна и адска зараза
по етажите и фоайето.
 

Разфучаха се бесни линейки,
пътят – чер  почерня!  – от ченгета.
А над нас – същи бели жалейки,
снежни позиви пусна небето.
 

Най-накрая разбиха вратата,
обсадена отвън с мегафони.
Вкаменени, стояхме на прага,
сякаш някой кова ни с пирони.
 

Вътре, в кръчмата, нямаше никой.
С нас ли Господ днес се сбогуваше?
Беше тъмно и прашно. И тихо.
И кварталът навярно сънуваше.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??