Загледах се с омаяни очи
в една картина - странно бе позната.
Опитах да потъна, доближих,
но... рамка я делеше от стената.
Погледнах към сияйното небе,
видях на птица полета свободен.
Последвах я, но само със сърце,
че рамка бе прозорецът отворен.
Поисках да съм миг в безкрайността,
едно да съм със цялата Вселена,
край мен обаче - винаги стена.
За сигурност била е изградена. ...