-
С нещата, за които не говорим
до пръсване сърцата ни са пълни —
бастуните на възрастните хора,
броили зими с пластовете вълна
на верните (до гроба им) елеци,
премъдрите им бели слепоочия,
зениците им — с пламъка далечен,
галошите на глезени оточни,
усмивките им — вперени във залеза,
(на дните вече всеки миг се свиди).
И жалбите, потънали неказани ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up