МАРК (Митко Донев)
22 19
Sep 10, 2011, 5:41 PM

Рамона 

  Poetry » Love
842 0 2

 

 

Като пясък се спущат косите

върху нежна обвивка на тяло.

Изгаряща багра допълва

картината в своята цялост.

Омагьосва,

изгаря,

заплита.

Дори морето потъва с вълните.

И не мисли,

не иска,

не пита.

Превръща се в миг

в огледало.

За да може да види очите

като него,

като цялата вечност -

толкова сини,

дълбоки

и топли.

© Митко Донев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сега знам! Няма парфюм, който да ухае по-добре на кожата ми от аромата на твоите ръце. Няма други очи, в които така добре се отразява душата ми. Няма друго тяло, което да пасва идеално на извивките на моето. Сега знам! Лудостта ми си има име. Твоето. Не искам да оздравявам..."
  • "И не мисли,
    не иска,
    не пита." Така и трябва! Харесах!
Random works
: ??:??