Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо.
Под шепота на стъпките ти пак
очите ми жаравата откриха,
душата припка в нестинарски бяг.
Внезапно стряскаха ме стъпки плахи,
преминали случайно покрай мен.
А устните ни, чакали до бяло,
затваряха душите ни във плен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up