Рандеву

Mar 3, 2020, 9:55 AM

Poetry » Other

519 1 3

Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини
и жената гласа си изви –
и дори не успя да премине
път кармѝнен, защото боли.
Заваля и сърцето заплака.
Не разбра, че сме вече сами?
Самотата престана да чака
от съдбата добри новини. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Рандеву

Want to read more?

Random works