Ранен сокол съм аз, ранен в крилете,
рани ме ти. Любов, рани ме в устрем.
За мене разкажи на ветровете,
че ти рани ме днес, кажи им утре.
От моето небе ми дай частица
и нека вятърът отново вее,
макар и без криле - оставам птица.
Но гарванът сега е взел престола,
седи на моя трон, блажен куфее.
С ранена гордост е сега сокола.
Златко Станоев