Ранена
Ще спреш ли, сърце, да обичаш,
ще спреш ли до смърт да кървиш.
Към своята гибел да тичаш,
не чувстваш ли колко боли?
До вчера ти беше щастливо.
В теб грееха хиляди малки звезди.
А днес си злощастно, унило.
Кой с този остър меч те рани?
Плода на надеждата в теб е пречупен.
В теб вече не цъфти любовта.
Няма мирис на дъхави полски цветя, ...