Nel-si (Даниела Андреева)
7 13
Jan 9, 2012, 1:06 AM

Ранена 

  Poetry » Love
825 0 8

Тъмно е, а теб те няма,

къде си в този час?

Лъжа, а може би измама,

се случи меgду нас.

 

Обичах те тъй силно,

както никой до сега!

А ти ме остави да плача

сам-самичка във нощта!

 

Проклинам мига, в който те срещнах,

това бе миг на истински живот.

Миг на сладост, миг на болка,

а може би и миг на истинска любов!

 

Защо постъпи ти така със мене,

защо потъпка моята душа?!

Сърцето ми гори ранено!

Кажи - как чyвстваш се сега?

 

Боли ли те или си доволен,

че така жестоко с мен се подигра!?

Аз знам, съвестта ти някога ще проговори,

ще каже: ''Как можа?!"

 

Но тогава, знай, ще бъде твърде късно,

отдавна мене няма да ме има.

Ще бъда долу под земята, но

никога на никого робиня!

© Даниела Андреева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??