Nov 15, 2017, 8:48 AM

Ранена 

  Poetry » Love
672 0 5
Раняваш ме с милувка неотвърната
и цвят красив за теб не покълна.
И щом дланта ми тъй я задържиш,
нещо в мен отвътре ме разкъсва.
Когато в обичта ни вричаш се, кажи...
как болката предишна ще разпръснеш?
На хиляди парченца можеш ли я изгориш
с огъня любовен, с лъчи да ми я връщаш?
И ако пак не можеш, поне поспри за миг
и вярната пътека към мен я намери.
И моля те... сам, уверено до мене застани,
но не ме кълни за неотпитите очи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Латинова All rights reserved.

Random works
: ??:??