Ранена душа в гърдите си нося.
За любов и нежност писна ми да прося.
Колкото и много да правиш, то остава неплатено.
Горкото ù сърце, то остана заслепено.
Ранена душа в гърдите си държа.
Всеки чуди се как ще продължа,
как без нея ще успея?
Как мъката сам ще преодолея?
Никой не знае какво е болка да търпиш.
Във всеки миг мислите за нея в ума си да таиш.
Кога ще престане тази драма?
Кога ще зарасне в гърдите ми отворената рана? ...