danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Oct 24, 2011, 12:20 AM

Ранена обич 

  Poetry » Love
1139 0 25

С теб пропуснахме толкова изгреви,

и прегръщахме чужди мечти.

С жадни устни любов не поискахме…

Все сред хората бяхме сами.

 

Бавно бързахме в друми отъпкани,

други раждаха нашия ден.

А красиви са дивите пътища,

щом даряват ни синьо небе.

 

Някак плахо пестяхме си думите.

Бяхме болни от гузна тъга.

И разстреляхме сякаш с куршуми

най-красивата обич в света.

 

Днес ранена, тя хлипа зад ъгъла,

и протяга за милост ръка.

Неполучила прошката тръгва си

и потъва сама в тишина.

 

Колко нощи дочакаха утрото

полудели от тези мечти.

С нас звездите осъмваха в бъдното

с наранени от обич очи.

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Шуфутинский Михаил тексты песен и аккорды


    Зачем Вам Это Знать текст песни



    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что вы мне сниться стали
    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    О чём мои печали


    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что я не сплю все ночи
    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что я люблю вас очень
    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что я люблю вас очень


    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Пусть остаются тайной
    И pобкие слова и нежные слова
    И пеpвый взгляд случайный


    Я сам уже не pад, я сам уже не pад
    Hо сеpдце не обманешь
    И для меня ваш взгляд и для меня ваш взгляд
    Как боль в откpытой pане
    И для меня ваш взгляд и для меня ваш взгляд
    Как боль в откpытой pане


    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что я не сплю все ночи
    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что я люблю вас очень
    Зачем вам это знать, зачем вам это знать
    Что я люблю вас очень

  • истинско и докосващо ...
  • Много красиво!Пешеш вълшебно,ама и много,нямам време да прочета..
  • Страхотна образност!
    Присяда нещо на гърлото,докато се чете.
    Тъжна красота!
  • "Неполучила прошката тръгва си
    и потъва сама в тишина."

    И вината самотно преглъщана
    като ехо след нея кънти...
    Тишината надипля във ъгъла
    избледнели любими черти...

    Запомнящо се, искрено ...Въздейства.Аплодисменти и от мен.
  • Много, много благодаря за високата оценка!
  • Все сред хората бяхме сами.

    Хубав стих!
  • Силен и докосващ стих! Поздравявам те, Дани!
  • Прекрасно...
  • С нас звездите осъмваха в бъдното
    с наранени от обич очи.

    Обичта ранява, но заради трепета в душите и полета на мечтите си заслужава да продължаваме напред...
    Сърдечни поздрави!
  • Прекрасно е миличка,тъжно наистина,но хубаво.Натъжи ме и при мен по някаква причина пропуснахме годините.
  • Много, много ме впечатли стиха ти.
    Благодаря.
  • Ранената обич е най-силната....като в прекрасния ти стих, Дани!
    Поздравления!
  • Ранена от предразсъдъци любов.Поздрав,Дани за искрения, хубав стих!
  • Много истини има в стиха ти! Прекрансо и вълнуващо!Поздрав!
  • Светъл поздрав!
  • Светли поздрави,Дани
  • Пишеш с чувство и с талант! Браво, хареса ми!
  • Красиво! Обичам да чета твои стихове.
  • Светът любов не е прощавал и чудо няма да се случи....Поздрави, Дани...
  • "И разстреляхме сякаш с куршуми
    най-красивата обич в света."
    Писах, писах коментари и ги трих...
    Тъжно е, когато раняваме най - красивото чувство любовта, а раните и не заздравяват никога.
    Пишеш, Дани!!!
  • Много силен стих! Поздрав!
  • "И разстреляхме сякаш с куршуми
    най-красивата обич в света."Разплака ме,разплака ме...!!!Благодаря, че си го написала!!!Искрено...!
  • красота...
  • засяда в гърлото...ранимо!
    Благодаря, харесах.
Random works
: ??:??