Когато аз го казах... Ти ме наруга.
Засипа ме в ефира със обиди.
Обиди ли? Не само. Беше кал.
Воняща. И за цял живот ми стига.
Изписах ти слънца. Небе. Гори.
Сълзици от утрата в шепи сбирах.
Във отговор – мълчание кънти.
Ако не смятаме калта в ефира.
Завръщах се ранена пак до теб.
Небето потрепери от вика ми.
Обичам те – от всеки мой куплет
изтичаше... наравно със кръвта ми. ...