Отскоро прегръщам Южния парк.
Причината е жена с обаяние.
Загубих представа за стил и за мярка.
Не познавам и разстоянията.
- Обикновено отивам пеша –
връщам се загубил съзнание…

Свършват се бързо нашите нощи.
Почти веднага е съмнало.
Моя потребност си още от снощи,
намирам те неочаквано млада.
-На Фабиан чувам Маладе…  

Бъди на улицата както искаш,
но вкъщи искам да си с деколте.
С другите бъди каквато щеш,
с мен искам да си острие!
Но меко, да болиш по-малко,
и да опиташ с мен да си във тон!
Оркестъра да дирижираш с палка
и аз да съм ти камертон.

Преди да се събудиш, тихо влизам,
отвивам топлото ти рамо.
Целувам го и го завивам,
излизам тихо да не те събудя.
- Събуждам се и аз!

Опасно е да пишеш стих,
особено ако в римата си вплел жена!
Ще го чете ли затаила дъх?
Богата жетва ли ще жънеш,
по-сам ли ще си в есента? 

Сърцето ми е твое – забележи,                                                         разболявай го и го лекувай!                                                              Със сто байпаса го въоръжи!
Вълнувай го – нека да лудува.
-Пази го като твое – нищо че е мое!

Искам ти сърцето след разходките,
гърдите, деколтето, рамената.
Искам ти и ходилата и походката,
венериния хълм, бедрата…
и чувствата ти искам и усмивката,
и състоянието ти и настроението!
– Аз също ще ти дам  доверие!

Бъди лекомислена, леко порочна.
Омайвай ме с бюст и зърна…
Подлудявай ме. Искай ме. Показвай ми.
Плискай ме. Танцувай върху жарта.
Очаровай ме, прави ме различен.
Ще ти пришия крила.
Изкушавай ме. Посещавай ме лично.
Пакетче лято ти пращам – без правила.
- Бъди лекомислена…

Не си лишавай тялото от мен.
Не го наказвай, дай му топлина.
Обичай го. Щади го. Дай му тен.
Показвай ми го. Пращай го при мен.
Ухажвай го. Пали го. Позволи ми,
да му се радвам всеки ден и час.
Да му обхождам с пръсти петолинието,
да го усещам в менe ежечасно.
– Искам да те урочасам.