Взривени, сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите,
тихо е.
Небесна паяжина
облаци разтегнали,
крадат от слънцето седеф.
Калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up