Рано е

Рано е да остаряваме, момичета!
Рано е!
Мечтите ни – неувяхнали кокичета,
белотата си върху нас, оставели.

Още има време за обичане,
за несподелени,закъснели срещи,
време за допиване на чашите,
препълнени от спомени – горещи!

А след нас е толкова отминало...
Сто лета и зими, снежнобели,
колко белези остави времето
и толкоз много... Неизживели!

Колко пролети,посявахме надежда,
лятото, беряхме плодове,
есента – с багрено обличане...
Рано е!За зимни студове.

А любовта, стаена там зад ъгъла,
в очакване да минем по росата,
постлала слънчева пътека,
от липов цвят и утринно огрята!

Елеонора Крушева