Зимният влак се промъкна

през февруарското дефиле,

а вятърът утихна и млъкна,

блъснат от пролетни криле.

Сутрин слънцето наднича,

пролетта е потънала в злак,

там, и ранобудното кокиче,

радва деня от мрак до мрак.

Пролетта не чака, тя не спи,

подканва ароматния каприз,

а колкото да преброи до три

и зимата разтапя своя девиз.

Чува се мартенския припев

от далечна лястовича песен,

цветята навсякъде обсипват

пак заживелия свят чудесен.