Ранявам като теб
Извини ме, трябва да си тръгвам.
Всъщност... извини ме, че дойдох.
Няма смисъл пак да те залъгвам
и себе си да лъжа. Аз дойдох
да видя днес промяната у тебе.
Уви... промяна няма,
все същия си ти за мене
и пак живееш в същата измама.
Какво пък, случва се на всеки.
Не си перфектен, нито аз.
Но опитай се поне за малко
да бъдеш честен, само час!
Съжаляваш ли? Така и трябва.
Ти трябва да се учиш и да губиш.
Да... бях тази, която в теб повярва
и трябваше във мене да се влюбиш.
И влюби се! Признай си!
Но късно е сега да ме обичаш.
Аз бях едва на седемнайсет...
но днес съм същото момиче.
Я стига! Тоз номер не минава.
Преди минаваше... но вече не.
Аз бях онази, която се раздава
до последното изстрадало парче.
Но ти не пожела да ме обикнеш
и днес се връщаш наранен.
Без мене трябва пак да свикнеш...
Раних те... тъй, както ти ранява мен!
Свързани произведения
Comments
-
Съгласен съм с теб Петя. 3-тия шанс вече е грешка. Поздрави, пишеш страхотно!
-
Някои хора получават и по 3 шанса.Но след като не съумеят да ги използват,явно не са заслужили..
-
!!!Невероятно е !!!
-
Да! Харесах! Но, не мислиш ли, че всеки има право на 2-ри шанс?
-
!!!"Я стига! Тоз номер не минава."
-
суперско е ЦЯЛОТО :D
-
Всичко се връща...
-
"Я стига! Тоз номер не минава.
Преди минаваше... но вече не.
Аз бях онази, която се раздава
до последното изстрадало парче."
Има още много за раздаване в теб!
И това е хубавото!
Харесва ми твоята конкретност... и хъс!
-
И тук май имам сродни души
-
НЕВЕРОЯТНО Е!Четеш ми душата!Ако се продължаваше напред толкова лесно обаче...
-
Хей, мила petka-spagetka,
прости и живота си продължи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
