...Растението на живота...(Любов моя...)

Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!...

Любов моя, виж през какво трябваше да преминеме,
за да стигнем до тук, не нека там не се губиме повече...
Любов, моя виж какво ще ни се случи, когато пребъдваме,
Но виж сега мига който може всичко и за него, дори в загубата все побеждаваме...!

Любов моя, виж ни сега в този миг толкова, толкова щастлив...!
И запомни той не ще спре никога, ама никога да трае...
Любов моя, виж ни колко сме живи и колко истински сме...
И двамата знаем, че този миг струва си всичко, защото е безценен и толкова несломим...!

Макар, че винаги ще се чудя в кой миг, тогава се загубихме и отидохме...
Любов моя, сега от значение е само опрощението и любовта...
Любов, страховете си отидоха, съмненията се изпариха и ние полетяхме...
Но любов моя, прости ми отново, ако някога съм те наранила ”Прости, любима!"

И двамата знаем, че нашето трябва да бъде и не само защото писано е...
Любов моя, то трябва да бъде, просто защото е и няма как да е иначе...
Любов и двамата знаем, че дори разделени, просто сме неразделни,но 
любов моя бихме умрели, ако сме отделени, за да се преродим и пак да сме едно, аз и ти...!

Макар, че винаги ще се чудя в кой миг, тогава се загубихме и отидохме...
Любов моя, сега знаем и виждаме, че съдбата иска ни заедно, че неспирно обединява ни...
И любов, ако някога пак ни се наложи да минем през това, просто ще преминеме...
Любов моя, ще преминеме и през всичко друго, и тогава ще те помоля”Малко потърпи!”

И ако някога избягаме или се загубиме, вече знаем няма значение...
Вече знаем, че пак ще се намериме и прегърнеме, 
вече можем да се виждаме някъде във времето...
Но никога не забравяй, винаги ще съм до теб, винаги любими...

И винаги любовта ни ще е растението на живота...

Любов моя, виж ни сега в този миг толкова, толкова щастлив...!
И запомни той не ще спре никога, ама никога да трае...
Любов моя, виж ни колко сме живи и колко истински сме...

И двамата знаем, че този миг струва си всичко, защото е безценен и толкова несломим...!

И това растение на живота, запомни никога не увяхва,
Никога не пресъхва, никога не потъва освен в красотата си...
Никой не може да го откъсне и никой не може да го премаже...
То като дървото със корени расте, пак и пак, дори след откъсване или посичане...

Любов моя, виж през какво трябваше да преминеме,
за да стигнем до тук, не нека там не се губиме повече...
Любов, моя виж какво ще ни се случи, когато пребъдваме,
Но виж сега мига който може всичко и за него, дори в загубата все побеждаваме...!

Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!...

И ако някога избягаме или се загубиме, вече знаем няма значение...
Вече знаем, че пак ще се намериме и прегърнеме, 
вече можем да се виждаме някъде във времето...
Но никога не забравяй, винаги ще съм до теб, винаги любими...
И винаги любовта ни ще е растението на живота...!