Път пътувах, досущ като птиците.
И летях…Все по чужди мечти.
Палех огън по тъмно в зениците
на вторачени в мене очи…
И рисувах във бяло керваните,
прекосили съня ми в нощта.
Носех вяра в премръзнали длани.
Лоша бях…Бях и много добра…
Все събличах тъгата по изгреви
със надежда, че в новия ден
твойте мисли, на обич орисани
ще открият следата към мен… ...