Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!?
На гладния дари ли късче хляб!?
Дали с вдовицата поне веднъж заплака,
живя ли с болката, дори на непознат!
О, ти, добри́ и праведни човече,
вървя ли с някой по неравния му път,
с красиви думи ли сирачето облече –
изгубил себе си в един поро́чен кръг!