Равносметка...
Остава ми във вените ти пак любов да влея,
ако все нещо е останало от нея...
... но то не тъй много, зная,
та за това не искам да повярвам в Края!...
От чувствата си нищо не спестихме,
че даже изневерите простихме...
Играхме си на щедрост преголяма
и не остана много за размяна...
Безумно разпиляхме времето и всичко:
аз – клоун бях, а ти – трагичка,
дори успяхме непростимо да забравим: ...