Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее,
в часове на съд гори,
а в нощта невинно тлее
сред огнища и души.
Пламенеят небесата,
а под тях живот кипи,
прикована е душата -
без криле и без мечти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up