Равносметка
Душата ми без тебе опустя.
Сънят ми нощем бяга от очите.
Само сърцето ми осиротя!
Не ми помагат вече и сълзите.
А мъжките сълзи безкрай болят!
Те са споменът от любовта ни.
Страдат устните, но си мълчат.
Няма пътища с цветя постлани.
В крайна сметка всичко е лъжа,
просто фарс подхвърлен от съдбата.
Не, животът ни не е игра! ...