Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.
Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.
Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба. ...