Да знаеш само, приятелю, колко
невярваща вече съм станала,
в празни и несъществени думи се давя,
във огледалото губя се цялата.
Колко е тъжно, да знаеш, в душата ми,
когато от раните вечер студено е.
Как години минаха без съмнения.
Мога аз още, да знаеш...
Лудо до болка да любя.
Но от любов в изобилие
отново загубих се...
Обичаха ме и обичах силно, ...