Животът тъжен, самотата
във свойте стихове възпявах,
обричайки се на лъжата,
безславно в боя се предавах.
На вража милост се надявах,
за битка люта нямах смелост,
пред чужди мисли се прекланях
и оправдавах се в заетост...
Свещта догаря... Колко жалко!
Как всичко се превръща в спомен.
И ликът ми в огледалото
изглежда като клон отломен. ...