Nov 11, 2008, 11:47 AM

Равносметка 

  Poetry » Phylosophy
1162 0 4
Когато дойде вечерта
и наоколо е тишина,
настани се в любимото кресло
и си спомни за твоето добро същество.

Вземи си лист и химикалка,
запали си ти цигарка,
разрови се в дълбочина
и излей наяве твоята душа.

Не се страхувай да се поразровиш
и душата ти да си отвориш,
сърцето да си излееш
и всяко кътче от теб да отсееш.

Не спирай, а продължи
и навътре ти се порови,
къщичката си поподреди
и не оставяй я мръсна да стои.

Изхвърли ти излишните неща,
а други забърши от прахта,
запази тези, от които си извлякъл  поука,
а останалите захвърли ти на боклука.

И направиш ли всичко това,
по-леко ще стане в твоята душа,
ще заплатиш ти скъпа цена,
не за друго, а за това, че мръсна си оставил твоята душа
и си сътворил куп глупави неща!

© Калина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??