Отминаха годините и самотата
в душите ни гнезда е свила.
Във сенките на миналите дни
умората снага е приютила.
Тъжим, вървим, понесли бремето
и влачиме нозете си ранени,
в крайпътния трънак на времето
се ровим, щастието да намерим.
В очите ни чете се безразличие,
но вътре в нас разяждат ни въпроси
и с хладното, човешкото двуличие
пред истината голи сме и боси. ...