Jun 22, 2010, 9:55 AM

Равновесие 

  Poetry » Phylosophy
697 0 2

Сенки и мисли измамни прелитат,

чувстваш ли черния мрак 

върху себе си?

Къде ли попадаш,

когато боли те?

Намираш утеха само във сълзите.

Спри се за малко

в сърцето на бурята -

просмукан с отрова,

изцапан с кръвта на Земята.

Дай име на болката

и свий се във себе си.

Като черна дупка погълни злото,

спаси Вселената.

Защото някой трябва

да страда, да плати

за новия ден

и прекрасния изгрев,

за усмивките

и чуждото щастие.

Може би това си ти...

Равновесие!

© Теодора Чакърова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??