Nov 19, 2010, 1:28 PM

Равновесие 

  Poetry » Phylosophy
574 0 0

                Люлее се махалото безспир в стремеж към

                                  своята парадоксална цел - да достигне

                                                                                                 точката на равновесие.

                Стрелките плъзгат се по циферблата,

                                  на късчета насичат времето

                                                        и ронят песъчинки от една безкрайна, необятна

                                                                                                                                      Вечност.

                 Махалото се люшка в двете крайности

                                 и неговата сила и енергия движат мечовете

                                                                  от стомана, които мерят Времето

                 със свойте удари - нищожно малки,

                                                                  шумни, постоянни.

                 А пътят, който изминават, е все един и същ,

                                   защото краят води до началото, а началото

                                                            към края, който пак ни връща към началото.

                Меланхолно, уморено люшка се махалото

                                   и чертае не дъга, а кръг - окръжността

                                                                 на циферблата, номерирана за нечие удобство.

 

                Люлее се махалото безспир в стремеж към

                                  своята парадоксална цел - да достигне

                                                                                                 точката на равновесие,

                 а тези люшкания тласкат го към други цели,

                                   един след друг се нижат знаците километрични

                                                                                на изминатия път.

               Безкрайни и безбройни люшкания. Но ето, че

                                       застива нямо натежалото махало в центъра -

                                                      спокойно, без импулс "напред" или "назад"

               и спира непрестанният му шум. В този мъртъв свят

                                                      неподвижно спрели са донякъде стрелките.

               Лежат разбити и разхвърляни парченца

                                                      от замръзнало и мъртво време, ала

                                                                                     в точката на равновесие

                                                             остава цялото, неделимата

                                                                                                                                Безкрайност.

2007 г.

© Мария Цанева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??