Nov 19, 2010, 1:28 PM

Равновесие 

  Poetry » Phylosophy
699 0 0
Люлее се махалото безспир в стремеж към
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето
и ронят песъчинки от една безкрайна, необятна
Вечност.
Махалото се люшка в двете крайности
и неговата сила и енергия движат мечовете
от стомана, които мерят Времето
със свойте удари - нищожно малки,
шумни, постоянни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Цанева All rights reserved.

Random works
: ??:??