РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД

… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,

аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –

какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,

дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи,

дано да грейне слънце и над мен? – греховничето в Българското слово,

а нощем във постелята – бял лен, Бог да ми дипли простия си говор,

да се събуждам с Обич призори – и всяка живинка да ми е свята! –

и хората край мен да са добри! – нали за миг дошли сме на Земята?

И някой ден – когато отлетим? – кога ще бъде точно, аз не зная,

Вълшебникът с вълшебния килим да кацне с нас завинаги във Рая.