Бе топла вечер в края на септември.
Случайна среща във квартален ресторант.
Кръчмарят пак доливаше ми бренди
под звуците на тих и ненатрапчив джаз.
Очите ни се срещнаха през масите,
забравен трепет долетя и ме обзе.
Усмивка поизрових от запасите
на инак скучното си, сиво битие.
А после, после страстно ме целуна
под покрива на септемврийското небе.
Дари ме със поредната заблуда,
че няма начин всичко да завърши зле. ...