Разбий душата ми! Кристални стърготини
ще литнат в миг към синьото небе...
Ще мине ден, а може би години,
тя да те търси няма да се спре.
Сама – разкъсана и жалка -
ще лази по следите ти в калта.
Изгарящ дъх и ледена пързалка...
Така ли се загърбва любовта?
Косите ми срежи и разпилей ги!
След тях ще тръгна дива, премаляла.
Изгубен звън на хиляда копейки...
Как всичко свое бях ти обещала? ...