Jul 28, 2009, 10:28 AM

Разбий душата ми 

  Poetry » Love
569 0 4

Разбий душата ми! Кристални стърготини

ще литнат в миг към синьото небе...

Ще мине ден, а може би години,

тя да те търси няма да се спре.

Сама – разкъсана и жалка -

ще лази по следите ти в калта.

Изгарящ дъх и ледена пързалка...

Така ли се загърбва любовта?

Косите ми срежи и разпилей ги!

След тях ще тръгна дива, премаляла.

Изгубен звън на хиляда копейки...

Как всичко свое бях ти обещала?

И сляпа остави ме във тъмата!

Сама ще бродя слънце без да видя.

В сълзи обляна ражда се зората...

Боли, нали? Но как да си отида?

Разбий душата ми! Кристални стърготини

ще търсят път към твоето сърце...

Ще мине ден, а може би години,

да те обича няма да се спре.

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??