Разбойник
Петелът -
той беше!
Той беше,
първият разбойник
във живота ми!
Той беше първият ми стрес
и първият ми страх!
Не Торблан!
Не баба Яга!
Петелът,
беше в двора наш,
и цар и господар!
Голям, червен - напет красавец,
със нрав по-лют от лют пипер!
С пера красиви ,
бляскави - паунови съперници съвсем достойни!
С глава, издигната високо
Гърди изпъчени напред -широко
Достоен беше той пазител,
на скромният ни птичи двор!
Той беше първият ми страх
и първият торментор,
изправил се пред мене!
Преследваше ме яростно,
жестоко!
От яд, че няма как,
палтото ми, ботушките
и шапката в червено
да достигне -
със гребена си,
кръв пръскваше навред!
Опитваше се всячески,
със мен във битка той да влезе!
Със острите си нокти,
да ме накаже, за това,
че бях от него
по-червена , по-висока!
И всеки път,
на тати или мама,
срещаше ботуша!
Заспиваше
за няколко момента,
и после поразен, засрамен,
се скриваше из двора...
С омраза да обмисля,
какво да бъде новото му
нападение и мое бързо
покушение
За моя участ зла,
дойде деня, когато на Петела
се сбъдна дръзката мечта!
Издебна мама, тати,
и в мене впи жестоките си нокти!
За мое щастие,
и негово нещастие - спаси ме баба!
А вечерта,
когато татко се прибра - с петела ,
каза ,че съвсем сериозно
ще се разговаря!
Стресирана от случката,
заспах на баба в скута!
Сънувах битки със петли!
Сънувах скъсаните си чорапи
Сънувах как
от раните ми кръв шурти
Изобщо , как ли спах, не помня!
На сутринта във двора беше тихо!
Не чух познатото ми "кукуригане"
И мама увери ме , че е "чисто" -
на воля мога в двора да играя!
За лошото държание, петела,
във друга къща, бил преместен !
Играх на воля цяла сутрин,
а на обяд, си хапнахме
със мама и със тати
най-хубавата,
най-вкусна супа,
която някога съм яла!
Петела в двора ни,
отново никога не стъпи и не пя!
И все си мислех,
с мъничко тъга,
как ли
се държи
във новата си къща,
петела, върлият разбойник!
Valentina Mitova
20/04/2023
© Valentina Mitova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Таня❤
-
Хубав стих!!
-
Да Моят злосторник бягаше така стремглаво напред и с такава ярост, че имах чувството , че всеки миг ще се претърколи от бързане! Благодаря Сенилга! -
Страхотен! И в детството си ме срещаше такава петя-разбойник и винаги, когато бях сам. Усещането за неизбежното ме прониза, докато той заплашително рисуваше върху земята готовност за атака с лапите си.
-
😄😄😄 Благодаря Акеми,☺️👍
-
Какво пък, заслужил си е съдбата тоз пернат бабаит.
-
Благодаря много Силве!
-
Поздрави сърдечни, много ми хареса стихотворението.
-
Благодаря, Ромашка и СкитницаДоста по -късно разбрах, каква е била супата...
-
Оооо, много позната и преживяна история! Усмихнах се и ми стана мило!
И аз благодаря за върнатите спомени!
Поздрав, Вал! -
Вале, върна ме в детството, подобна история, същите емоции, само дето не обичах супа...
Как ми липсват и дворът, и кукуригането на петлите! Благодаря, миличка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
