Dec 13, 2014, 7:42 PM

Разболяно време 

  Poetry » Other
1269 1 3

 

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.

 

Души,  порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...

 

Гърч,  след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!

 

Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши.  Смърдим отвътре - недей там рови!

 

Приспособихме се , овации! Адаптация пълна към нещастното си,  болно време. Него го безразличие  погълна.

© Нора Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??