Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!”
И два пасива разминават се, издигнали около себе си стени.
Душевността лишена е от страсти,
наоколо заформят се сплетни.
Какво делим? Къде е онзи усет за допълване?
Нали причината за запознанство е провокиран интерес?
Какви са семената в почвата наречена доверие,
кое от тях ще се наложи, вземайки превес? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up