May 11, 2008, 6:15 PM
Разбрах, че съм самотен
Онази нощ не се обърнах,
когато ти отказа се от мен.
Вятърът бе леденостуден -
можеше поне да ме прегърнеш.
Онази нощ бе най-дългият ми път -
тръгнах си от болка поразен,
а сърцето и душата наранени
до днес не спряха да кървят.
С тебе се разделях във онази нощ.
Без да искам, с блясък във очите.
Като музика потекоха сълзите,
защото те обичах още.
В онази нощ със парещ глас
казах ти последната си дума.
И в нестихващи огньове лумнал
разбрах, че съм самотен аз.
когато ти отказа се от мен.
Вятърът бе леденостуден -
можеше поне да ме прегърнеш.
Онази нощ бе най-дългият ми път -
тръгнах си от болка поразен,
а сърцето и душата наранени
до днес не спряха да кървят.
С тебе се разделях във онази нощ.
Без да искам, с блясък във очите.
Като музика потекоха сълзите,
защото те обичах още.
В онази нощ със парещ глас
казах ти последната си дума.
И в нестихващи огньове лумнал
разбрах, че съм самотен аз.
© Валери Шуманов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красив стих.Самотен си, но ти си млад,ще се влюбиш отново и няма да си сам,ако отриеш вярната любов.Пожелавам ти го от сърце.поздрави от мен.
-
мн е хубаво...
-
уау!
-
Да,често след любовта идва самотата...Поздрави!
-
Ужасно е когато го разбере човек и още по ужасно е да свикнеш с това.
Затова пък си го казал с прекрасен стих!!! -
Хареса ми!Поздрав!
-
Браво много е добро
-
Много е хубаво и...много тъжно!На 18г. хубавото предстои!Успех!
-
! харесах !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
