Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити
на твоето любовно утешение:
-АЗ-БЯХ-САМА-
През дните и през нощите,
в прелетите на усмивките
и блясъците на надеждата –
аз не допусках твоето внимание.
Бях жалка, патетична, сляпа, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up