В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате
в кълчищения вик на присмехулник.
От Бог или от Дявола изпратен,
светът забравя своя прощъпулник.
Забравя, че расте на хоризонта
от въздуха по-синя перуника.
Заменя я с изкуствени корони,
качени на отломъци от никой. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up