Ден с теб - полъх…

Нощ с теб - прегръдка…

Петата ти ме докосва…

Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…

Нежно е.

Пиша рими върху твоите устни…

Стон.

Обичам очите ти, де в кладенеца

моите очи пият…

Броя пръстите ти…

чрез тях рисуваме - багрим картини.

А в главата ми - мигове стари -

цяла вечност, но толкова млади…

Усещам сърцето ти -

повличаш ме в спирала надолу.

А долу е горе - небе…

Път ни чака.

С теб съм - с твоите крачки броя

своето време, без да си в мен…

И ражда се музика -

успокоение, упование…

Ден - излюзия на очите.

Нощ - излюзия на мечтите…

* Съживявам стари стихове.