Съдбата подари ми три живота,
страдах, плаках, но пък и се смях
съдбата беше с мен - безмилостна, жестока,
обичах силно: да обичаш не е грях.
Обичах  -  да, но обич не получих,
нещастна бях, но мислех се щастлива,
от болката душата ми се свиваше,
но само с таз любов се чувствах жива.
Измислих те - в мечтите си те срещах,
в сънищата с теб аз разговарях,
бе само мой - единствен теб обичах,
изгубех ли те, губех се в безкрая.
Накрая срещнах те, съдбата ни събра,
на някакво си парти, мисля, беше,
отчаяно обърнах се - нима
не теб обичах, а мечтите вечни.
Какво да кажа,  просто нямам думи,
недейте да живеете с мечти,
обичайте, но истински, наяве,
че рухнат ли мечтите - ще боли.
Те, моите, останаха такива
и някак си отчаяна съм аз,
в мечтите мои любовта е жива,
наяве... нямам нищо нищо  аз.