Nov 16, 2021, 2:39 PM  

Разплитане на зимната тъга 

  Poetry » Love
948 10 11
Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба.
По портата изби ръжда
и пътят в храстите се губи.
Зачерквам с драматичен жест
чадъри, фасове и къщи.
Сърдит ли си пристигнал днес –
и утре пак ще си намръщен.
Крадецът няма как да спре
да ме преджобва – за монети.
И листопадното море
не къта пристан за поети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??