Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба.
По портата изби ръжда
и пътят в храстите се губи.
Зачерквам с драматичен жест
чадъри, фасове и къщи.
Сърдит ли си пристигнал днес –
и утре пак ще си намръщен.
Крадецът няма как да спре
да ме преджобва – за монети.
И листопадното море
не къта пристан за поети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up