Разцъфнах не във пролет, а във зима
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце,
но най-обичаната бях,
когато над смълчани къщи
небето ронеше не дъжд, а прах.
Не ме прегърна друго цвете,
но в заскрежените стъкла
изплитаха ми ветровете
легло от бягащи слова. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up