Когато всичко бе студено, мрачно. Тогава ти се появи!
И като ангел пратен от небето, погледна ме с разцъфнали очи.
Последната искра отнета в небето ярко засия!
Душата ми заплака и протегна ръце към тръпнеща дъга.
До твоето сияние застанах - знамение на бликаща любов!
И слънцето видях над залез. Огря ме пламъкът живот!
А буйната ми младост...тази младост! В прегръдката ти топла затуптя.
Сърцето ми подскочило от радост. Спасено - благодарно - оцеля!
Когато всичко бе студено, мрачно. Тогава ти - разцъфнало дръвче.
Дойде! Разпръсна в миг тъмата с мелодия на пролетно звънче!