Jan 17, 2013, 6:05 PM

Раздадох всичко 

  Poetry » Phylosophy
638 0 2
Сърцето си раздадох на парче,
тъй както на акорд се дава нива,
увисна облак по моето лице
разплаках слънцето... макар и да не бива.
Усмивката раздадох къс по къс
с един замах и без да търся мъст.
Дарих я цялата на всичките доброжелатели
и няколко останали приятели.
И тялото раздадох... на парче,
тъй както се раздава житна нива
на враговете си, помахах с ръце
и през света поех по-чиста, дива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вълканова All rights reserved.

Random works
: ??:??