Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна,
посивяха дървета и храсти...
В тази пролет – достатъчно хладна,
закъснели са всякакви страсти.
Ден след ден... Любовта ми изтече
през онази забравена рана...
И до втори петли се отрече
този, който до мен бе застанал. ...