Изплъзва ни се любовта,
както от листото-капката роса.
Догонва ни сега студа,
безмълвна пак е моята душа.
Стоиш пред мен различен
и чудя се дали от мене още си обичан.
Защо попаднахме с теб в улица без изход?
Защо стоим един пред друг тъй ниско?
Не се сърди!Аз исках да ти кажа,
но знаех че ще те боли от нашата раздяла.
А сега,когато с теб сме разделени
моята любов тече във чужди вени.