Раздвоена
Ти отново в моя град дойде,
с тъй мила усмивка ме посрещна,
очите ти по невинни на дете
се спряха в мен и нещо в гръдта ми трепна.
И всичко беше приказно, красиво...
от страни изглеждахме така щастливи,
ти не спираше да впиваш поглед в мене мълчаливо
и да ме разтапяш с усмивки закачливи.
Но защо се лъжем? - това не е релността
и двама знаем, че не трябва да сме тук.
Отново поехме по пътя на слабостта... ...